По всяка вероятност прогнозите на социолозите за избирателната активност на 5-ти юли ще се сбъднат и тя ще бъде значително по-висока в сравниени с евро изборите преди няколко седмици. В същото време съм сигурен, че дори такава тя ще бъде доста по-слаба от активността на парламентарни избори в много развити демокрации, макар че има доста примери и в обратната посока.
Затова се радвам на статии и публикации, които по адекватен начин приканват своите читатели да изразят позиция следващата неделя. Много смислени аргументи бяха изкарани в тази посока – (1) за важността на настоящите избори, (2) за факта, че сега нещата стоят съвсем „на кантар” и всеки глас е критичен, (3) за високата активност, която ще обезсили платения и корпоративен вот и т.н. - валидни тези, които напълно подкрепям.
През последните дни започнах амбициозна обиколка из населените места в район Сливен и имах възможност да проведа доста открити разговори, благодарение на които все по-ясно започвам да разбирам причините за нежаланието на иначе активни хора да гласуват. Според мен основният мотив е в липсата на елементарно политическо представителство на големи професионални или обществени групи от хора. Най-естественото нещо за един предприемач и собственик на бизнес е да припознае приоритетите на една класическа дясна партия (без значение дали се нарича консерватевна, нарордна или нещо друго), апелираща за ниски данъци и такси, опростени правила за правене на бизнес и, като цяло, „по-малко държава в икономиката”. Не по-малко логично е активните млади хора да застанат твърдо зад идеите за довършване на реформите в образование и здравеопазване, ефектът от които ще бъде усетен в по-дългосрочен план.
Именно подобни принципни убеждения би трябвало да бъдат водещи при формирането на политическите пристрастия на всеки гражданин. И без да смятам, че има нещо особено нередно в промяната на тези пристрастия, мисля, че в една демократична страна в условията на пазарна икономика дясното пространство на политическия спектър следва да има едно логично ядро от поддръжници.
Радвам се, че СДС и ДСБ осъществиха проекта на Синята коалиция, както и че тази коалиция се разрастна без да се правят безпринципни компромиси със съмнителни партньори. Радвам се, защото това позволи създаването на коалиция, с която голяма част от активните, работещи и създаващи вътрешен продукт хора могат да се асоциират. Оттук идва и моят оптимизъм, с който приех поканата да бъда мажоритарен кандидат на Синята коалиция в Сливен. Просто не намирам за логично само 3000 души в район със 150 000 избиратели да декларират дясна политическа ориентация (забележка: това е резултатът на Синята коалиция на изборите от 7-ми юни)... И като че ли точно в това се състои основната ми цел в тази кампания – да „отключа” тези мои приятели, колеги и съмишленици, които по една или друга причина не успяват да намерят своята партия, коалиция или мажоритарен кандидат на изборите на 5-ти юли.
Пожелайте ми късмет!
Няма коментари:
Публикуване на коментар